За книгата: 2001 г. / "След смъртта през 1977 г. на настоятеля на Сретенския храм отец Григорий Крижановски, митрополит Ювеналий назначи о. новият настоятел - протоиерей Стефан Средний Ако отец Григорий почти не се намесваше в енорийските дела, обременен от години и болести, новият настоятел се задълбочаваше във всички малки неща и поставяше нещата в ред там, където му се струваше необходимо , той уволни олтарника, чиито задължения се изпълняваха от московчанинът В.В., прожекционист по обучение, той беше известен със своята факультативност и небрежност по отношение на задълженията си, които в Новодеревенската църква не бяха обременителни. Печерски манастир до стареца архимандрит Йоан Крестянкин (в писмото на отец Александър той е посочен като отец И.) (в писмото той е посочен като отец Н.) е толерантен към небрежния олтар момче, надявайки се, че някой ден ще се промени. След уволнението си от Сретенския храм В. остава безработен почти година, след което е ръкоположен за свещеник от архиепископ Хризостом Мартишкин към Белгородската епархия. Там с него се случи странна метаморфоза - той се представи почти старец и в пика на преследването изпрати обвинително писмо до отец Александър, на което той отговори сдържано и аргументирано. След смъртта на бащата на Александър, опусите на В. са публикувани първо в „Троица листа“, след това в списание „Москва“ и накрая в богат сборник под псевдонима протойерей Сергий Антиминсов. Публикуваме две писма от протойерей Александър Мен, които са написани от него през 1984 г."